0

Пекин, Пламен Вълков, наш пратеник

Игрите на 24-тата зимна олимпиада в Пекин вече са преполовени. Точно седмица след старта на най-големия спортен форум за годината вече определено може да кажем, че както състезателите, така и гостите, и медиите от цял свят, които отразяват на място Игрите, свикнаха с мерките против коронавирус, наложени от домакините. В резултат на това и положителните тестове вече се броят на пръсти.

Престоят на всеки един олимпиец, гост и журналист на Олимпиадата започва със задължителен PCR тест през устата и носа, който се дава минути след кацането в Пекин. Едва след това продължават с другите процедури, които следват, за да влязат на територията на Китай. До следващата сутрин всички се водят в карантина.

Ако има някой с положителен тест или контактен на заразен от самолета, то той трябва да остане в стаята си, докато даде два отрицателни теста. Българският биатлонист Благой Тодев се наложи да бъде карантиниран, защото е бил седнал в самолета до Пекин до украинска състезателка, която при кацането е дала положителен тест. Тодев изкара два дни сам в стая, но с разрешение да тренира отделно от другите. Това е стандартната процедура за контактни.

Ако обаче си наистина с коронавирус, то тогава нещата стават други. Местят те в карантинен хотел и едва след като дадеш нужния брой отрицателни тестове, излизаш оттам.

Балонната система, в която живеем журналистите, вече не прави впечатление на никого. Хотелските комплекси, в които са медиите, са затворени. В тях се влиза и излиза само с автобус или с олимпийско такси. Излизането извън пределите им е абсолютно забранено. Навсякъде трябва да се движиш с маска, която да закрива носа и устата. Ако случайно си я забравил, много бързо доброволец ще дойде до теб и ще те помоли вежливо да си я сложиш.

За хранене се влиза след дезинфекция на ръцете и поставяне на еднократни ръкавици. Единствено когато се храниш, може да си без ръкавици и маска. Атрактивно е храненето в централния ресторант на пресцентъра в Пекин. Там храната се приготвя от роботи.

Цялата процедура отнема от 6 до 10 минути. Ако има много хора да чакат, поръчката на всеки се сервира от робот, който я спуска на масата. Там има отделно и бар за напитки, където всичко отново се върши от роботи.

За журналистите, които работят до късно и имат нужда от почивка в главния пресцентър, има специални кабини, в които може да отдъхнеш и да „заредиш батерията“, като си подремнеш.

Един от малките недостатъци за момента е огромната опашка, която винаги има пред магазина с официалните сувенири на олимпиадата. Там се чака поне час, за да влезеш и да разгледаш. Ако обаче отидеш следобед – опашка няма, но и сувенири също. Всичко свършва още до обяд.

Атракция за медиите и състезателите е разходката от Пекин до най-горното село Цжанцзакоу с влака стрела. Разстоянието от около 200 км се изминава за 47 минути. За да пътуваш с това чудо обаче, трябва да си резервираш билет от предния ден за отиване и връщане.

Вътре освен първа и втора класа има и ресторант, в който продават безалкохолни напитки и сувенири, свързани с олимпиадата. Всички обаче чакат с нетърпение момента, в който на таблото във всеки вагон скоростта на влака започва да расте от 300 и стига до 350 км/ч. Това са и моментите, в които състезатели, гости и медии отиват да снимат таблото, а и да си правят селфита.

Дезинфекцията на местата за работа на медиите е много стриктна. Всички коридори, през които се минава, се дезинфекцират на всеки час, както и асансьорите.

Влизането в пресцентъра минава през задължителна дезинфекция на ръцете. Това важи за всички, без значение дали са излезли дори и само за минута отвън. Заради балонната система пистите до хотелите, в които са медиите, не работят. Откъм тях има и висока ограда, която охлажда надеждите на всеки, решил да стъпи на пистата, дори и за снимка.

За да няма изгубени в превода, доброволците използват гласови преводачи на телефоните си. Всеки въпрос на английски се превежда на китайски, а после и китайският отговор се връща на английски. Много рядко има ситуации, в които двете страни не могат да се разберат. Всички доброволци са крайно учтиви, което определено прави работата им, а и тази на журналистите много спокойна въпреки сериозните рестрикции, свързани с COVID протоколите.